25.06.2016 г., 13:25

На Цвети Стоянова - посветено

672 0 1

Една Птица прекрасна!

Като звездица ясна!

В полет беше устрелена!

Като светкавица проблесна!

Падна на Земята и болно заблещука....

Малцина я прегърнаха с любов.

Мнозина нададоха неистов зов!

Зов за мъст към небето!

Искаха да убият и морето!

Искаха да загасят и слънцето!

Искаха смърт за света!

Заради нея ли? Не! Суета!

А Птицата се бори за живот!

Тя живее в полет сред звездите!

Има нужда от прекрасния свят,

когото убиват "злобците"!

Не допускайте, моля, да стане това!

Не слушайте тия злобни слова!

Не почерняйте малкото светли неща!

Кой след това ще ни свети в нощта?

Нека Птицата ни оздравее!

Нека пак да полети!

Нека светът ни се смее!

Да забрави тия клевети!

Нека клеветниците се скрият

в дън гори!

Нека устите им онемеят!

Огън да ги изгори!

Нека Птицата ни полети!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...