Jun 25, 2016, 1:25 PM

На Цвети Стоянова - посветено

  Poetry
667 0 1

Една Птица прекрасна!

Като звездица ясна!

В полет беше устрелена!

Като светкавица проблесна!

Падна на Земята и болно заблещука....

Малцина я прегърнаха с любов.

Мнозина нададоха неистов зов!

Зов за мъст към небето!

Искаха да убият и морето!

Искаха да загасят и слънцето!

Искаха смърт за света!

Заради нея ли? Не! Суета!

А Птицата се бори за живот!

Тя живее в полет сред звездите!

Има нужда от прекрасния свят,

когото убиват "злобците"!

Не допускайте, моля, да стане това!

Не слушайте тия злобни слова!

Не почерняйте малкото светли неща!

Кой след това ще ни свети в нощта?

Нека Птицата ни оздравее!

Нека пак да полети!

Нека светът ни се смее!

Да забрави тия клевети!

Нека клеветниците се скрият

в дън гори!

Нека устите им онемеят!

Огън да ги изгори!

Нека Птицата ни полети!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...