Avis (Павлина Соколова)
362 968
24.10.2014 г., 22:19 ч.

На Д. 

  Поезия » Друга
507 0 4

 


И до кога така? Кажи ми! Колко

ще продължи да трае болестта ни?
Не мога да лекувам тая болка
щом сипваш сол връз пресните ми рани!
Върви си! Ето, казах го! Обаче
и от сърцето си освободи ме!
И направи... и направи така, че
да не боли щом чуя твоето име!
Не ме е страх от празното легло!
Не ме е страх, сама че ще остана!
Боли ме, че във мен расте едно
дете, което щом попита "Мамо,
къде е моят татко?"... - ще мълча.
И от въпроса винаги ще бягам!
Не смей да търсиш своите права
ти, който неведнъж си ми посягал!
Ще имам него - нашето дете,
ще го отгледам, като любовта ни.
Онази, дето всичко ми отне!

... Дано да излекува всички рани!...

 

Павлина Соколова

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??