Avis (Павлина Соколова)
362 966
24 окт. 2014 г., 22:19

На Д. 

  Поэзия » Другая
571 0 4

 


И до кога така? Кажи ми! Колко

ще продължи да трае болестта ни?
Не мога да лекувам тая болка
щом сипваш сол връз пресните ми рани!
Върви си! Ето, казах го! Обаче
и от сърцето си освободи ме!
И направи... и направи така, че
да не боли щом чуя твоето име!
Не ме е страх от празното легло!
Не ме е страх, сама че ще остана!
Боли ме, че във мен расте едно
дете, което щом попита "Мамо,
къде е моят татко?"... - ще мълча.
И от въпроса винаги ще бягам!
Не смей да търсиш своите права
ти, който неведнъж си ми посягал!
Ще имам него - нашето дете,
ще го отгледам, като любовта ни.
Онази, дето всичко ми отне!

... Дано да излекува всички рани!...

 

Павлина Соколова

 

© Павлина Соколова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??