6.02.2009 г., 0:23 ч.

На децата им трябва разбиране 

  Поезия
687 0 7
Бих написал на онзи хлапак,
като слънце искащ да грее:
„Без криле е оставал всеки юнак,
нямащ сили на твърд да живее!”

Бих му казал и още много неща,
ала той е отдавна политнал.
Неспасима, уви, е днес глупостта.
Със смъртта на летящи съм свикнал.

Позволете да бъда за всички ви аз
онзи, който не иска да съди.
Можещ - не можещ, да бъда сред вас.
И Икар се е мислел за мъдър.

Мъдростта ми е чужда, но имам сърце,
като вашите, дето пулсира.
Всеки стих, вече казах, ми е скъпо дете,
на децата им трябва разбиране...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здрасти, Варьо, и ЧБМ!
    На мен ми хареса стиха.
    А ритъма ми достави откровено удоволствие. Просто - въпрос на вкус.
    С риск да засегна някой от присъстващите ще кажа, че по ритъм първата ми асоциация беше с:
    "Ние спориме
    двама със дама
    на тема:
    "Човекът във новото време"...
    А това с ученическото ниво не го разбрах. Вероятно е комплимент, защото мен в точно в училище ме зарибиха с любов към писменото слово и това ми остана за цял живот.
    Абе - поздрав! Искрен.
  • стихотворението е на ниво ученическо. Трябва да си по взискателен, Валентине. А твоите читатели трябва да са по-откровени с теб. Или им липсва усещане за поезия или не са достатъчно смели да ти пишат това което мислят
  • Имаш го разбирането. Поне от мен. Пишеш много човешки, много топло и докосващо.
  • Поздрав!!!!

  • Опитът ми показва, че пак ще останеш неразбран, но дано не съм права. Дано!
  • Подкрепям те, Вальо!
    На децата, стиховете ни, им трябва разбиране.
    Който не иска, или не може, по-добре да не ги наранява!
    Поздрав!
    Четат те!
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??