На децата им трябва разбиране
Бих написал на онзи хлапак,
като слънце искащ да грее:
„Без криле е оставал всеки юнак,
нямащ сили на твърд да живее!”
Бих му казал и още много неща,
ала той е отдавна политнал.
Неспасима, уви, е днес глупостта.
Със смъртта на летящи съм свикнал.
Позволете да бъда за всички ви аз
онзи, който не иска да съди.
Можещ - не можещ, да бъда сред вас.
И Икар се е мислел за мъдър.
Мъдростта ми е чужда, но имам сърце,
като вашите, дето пулсира.
Всеки стих, вече казах, ми е скъпо дете,
на децата им трябва разбиране...
като слънце искащ да грее:
„Без криле е оставал всеки юнак,
нямащ сили на твърд да живее!”
Бих му казал и още много неща,
ала той е отдавна политнал.
Неспасима, уви, е днес глупостта.
Със смъртта на летящи съм свикнал.
Позволете да бъда за всички ви аз
онзи, който не иска да съди.
Можещ - не можещ, да бъда сред вас.
И Икар се е мислел за мъдър.
Мъдростта ми е чужда, но имам сърце,
като вашите, дето пулсира.
Всеки стих, вече казах, ми е скъпо дете,
на децата им трябва разбиране...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
