rajsun (Райчо Русев)
551 1381
16.09.2014 г., 10:28 ч.

На Димо Станев от Стара Загора 

  Поезия » Друга
630 0 5
(по снимка от Мелнишките вечери, 2002)))

На снимката: едно старозагорче,
засилило се думи да троши, 
да хруска римите и - за да ги засрамвал! -
шлюпките по хората да мята.
И аз до него потопорчен.
Демек - разбираме от занаята. 

Претъпкани сме стихове -
и умовете, и джобовете ни, и стомасите ни са претъпкани.
Дошли сме тук като на карнавал - 
да хвърляме остатъци.
Ги твоите купуват и преглъщат като веронал, 
ги моите използват за салфетки, 
да бършат бликналата пяна от устата си.

В една компания сме двамата, поете!
Дай да не спорим, кой по-голям, кой по-нормален.
Ти думите гризеш от болка, 
а аз ги глозгам и се кефя!
И на твоя, и на моя гроб ще никнат стихове. 
Помни това.
Ти като влак ще префучиш през дефилето,
към своето Никъде.
Аз като малка гара ще остана, 
в своето Никога.

Но докато седим така, 
аз - вдетинено старче, ти - непораснало от мъдрости дете,
но докато минава влакът
и гарата от грохот се люлее, 
ВИЖ,
дядо Боже с месеца и слънцето в ръце -
като с две кани - 
и се чуди от коя да ни налее.

И аз за шлифера го дърпам, за да послуша стихове на маса,
и ти за трети път му казваш, че вместо вино искаш БИРА, 
а Той не чува.
Не,
след тая снимка вече съм съгласен:
друго може,
но от поезия и от поети дядо Боже нищо не разбира!

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??