4.02.2008 г., 23:04 ч.

на Джонатан Чайката 

  Поезия » Друга
759 0 9

Научи ме,

че  първият  опит  е 

болка,

вятърът  в  лицето - 

шепот,

а  изгубилите   скорост -

падат.

Стани!

Летенето  най-важно  е,

макар  да  не  се  яде.

Даже  да  изпърхваш  като  пламък,

като  пумпал  да  се  въртиш  лудо -

лети!

Лети  като  рошава  топка  дори.

Лети  когато  си   пръчка  оловна -

пречупена.

Лети!

Научи ме - 

познанието  сила  е.

Сила  да  летиш  и  в  мрака

с  очи  на  бухал 

под  лунен  диск,

възторг  от  съвършенството  да търсиш

и  така  да  си  щастлив.

Научи  ме 

скорост  да  набирам,

че  мощ  е  тя  и  радост,

когато  в  лупинг  се  въртиш

за  свободата,

на  живота  смисъл  висш.

Научи  ме - 

двама  правят   светлината 

по-сияйна.

Бавното  летене  да  позная,

успоредно  с  него  да  летя.

Научи  ме -

небето  място  и  време  не  е,

а  висина -

съвършен да  бъдеш,

любов  и   доброта  да  осъзнаеш 

 в  свободен  полет 

и  на  друг  да  предадеш.

Благодаря  ти,  Чайка  Джонатан! 

 

 

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих!Много ми хареса.
    с обич, Солар.
  • Браво, Солар!Поздрави!
  • На птиците свободата е в летенето! Поздрав
  • И аз благодаря на Ливингстън...
  • Научи ме ...
    Поздрав!

  • Впечатлена съм, Дима!Има на какво да се учим от Чайката!
  • лети -свобадна!размахвай криле,твори,обичай...!
    стиха ти е прекрасен!
  • Винаги съм харесвала Ричард Бах! За чайката разбрах че всъщност, описвайки нейния път, прави една ретроспекция на живота и ни дава едни простичи истини - правила, които да предпазят душите ни от ерозията на вятъра....
    Може да е имал друго в предвид...
    Стиха е въздействащ и без да си го чел!(романа)
  • Интересна благодарност към Ливингстън! И Ричард Бах би бил доволен! Поздрави!
Предложения
: ??:??