на Джонатан Чайката
Научи ме,
че първият опит е
болка,
вятърът в лицето -
шепот,
а изгубилите скорост -
падат.
Стани!
Летенето най-важно е,
макар да не се яде.
Даже да изпърхваш като пламък,
като пумпал да се въртиш лудо -
лети!
Лети като рошава топка дори.
Лети когато си пръчка оловна -
пречупена.
Лети!
Научи ме -
познанието сила е.
Сила да летиш и в мрака
с очи на бухал
под лунен диск,
възторг от съвършенството да търсиш
и така да си щастлив.
Научи ме
скорост да набирам,
че мощ е тя и радост,
когато в лупинг се въртиш
за свободата,
на живота смисъл висш.
Научи ме -
двама правят светлината
по-сияйна.
Бавното летене да позная,
успоредно с него да летя.
Научи ме -
небето място и време не е,
а висина -
съвършен да бъдеш,
любов и доброта да осъзнаеш
в свободен полет
и на друг да предадеш.
Благодаря ти, Чайка Джонатан!
© Дима All rights reserved.
