30.08.2007 г., 19:21 ч.

На доброжелателката 

  Поезия
562 0 4

На теб, която мислех за приятелка

не точно, ала за добра позната;

на теб, която слушах как обсъждаше

на разни хора чувствата, съдбата;

на теб, която нетърпимост имаше

на думи и от този, и от онзи,

която, аз се чудех как запомняше

на хора разни хорските неволи.

Каквото и да кажа - безпредметно е,

защото чувствам нещо неприятно,

защото вече станах на 40,

а лицемерието ми е непонятно.

Защото имам чувства и те мои са,

и нямам нужда друг да ги хареса,

защото, ако исках одобрение,

щях да се скрия зад измислена завеса.

А ти какво направи? Ти си знаеш,

не вярвам да си мислиш, че е редно.

На теб едно "довиждане" отправям ти -

не исках, но ще бъде за последно.

За сетен път за себе си разбирам -

обвивката обикновено лъже,

и щом излезе съдържанието -

остава някой непременно тъжен...

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??