На доброжелателката
На теб, която мислех за приятелка
не точно, ала за добра позната;
на теб, която слушах как обсъждаше
на разни хора чувствата, съдбата;
на теб, която нетърпимост имаше
на думи и от този, и от онзи,
която, аз се чудех как запомняше
на хора разни хорските неволи.
Каквото и да кажа - безпредметно е,
защото чувствам нещо неприятно,
защото вече станах на 40,
а лицемерието ми е непонятно.
Защото имам чувства и те мои са,
и нямам нужда друг да ги хареса,
защото, ако исках одобрение,
щях да се скрия зад измислена завеса.
А ти какво направи? Ти си знаеш,
не вярвам да си мислиш, че е редно.
На теб едно "довиждане" отправям ти -
не исках, но ще бъде за последно.
За сетен път за себе си разбирам -
обвивката обикновено лъже,
и щом излезе съдържанието -
остава някой непременно тъжен...
© Мария Борисова All rights reserved.
