30.08.2006 г., 11:16 ч.

На добър час! 

  Поезия
563 0 2

Облечи се с желание,

То ще успее да те опази

От сивотата край теб.

И с очила от мечтание

Няма да те слепят талазите

От сладникави врагове.

 

Наметни се с доверие,

Не се страхувай да си раним

За прицел в гърба!

Има едно поверие,

Че с него може да се стопи

\n\n

 

\n

Обуй си, обаче, миналото-\n

\n

Всяко трънче във него

\n\n

Да боцка нозете до кръв!\n

\n

За да помниш годините,\n

\n

Когато мраз или жега

\n\n

Залагаха сърцето за стръв.\n

\n

 

\n

Бронирай се с обич,

\n\n

Пък нека нататък пътеката\n

\n

Става все по- трънлива!\n

\n

От толкова много окови",1] ); //--> В бистра роса леда.

 

Обуй си, обаче, миналото-

Всяко трънче във него

Да боцка нозете до кръв!

За да помниш годините,

Когато мраз или жега

Залагаха сърцето за стръв.

 

Бронирай се с обич,

Пък нека нататък пътеката

Става все по- трънлива!

От толкова много окови \n

\n

Трябва да знаеш вече

\n\n

Как се добива сила!

\n

--
",1] ); D(["mb","
Vqra \n
",0] ); D(["ce"]); //-->

Трябва да знаеш вече

Как се добива сила!


© Вяра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!!!
  • Силен стих.
    Не ми хареса единственно в частта:

    "Не се страхувай да си раним
    За прицел в гърба!"

    Струва ми се че "За прицел в гърба!"е излишно - нарушава смисъла.
    Поне така усещам аз нещата.

Предложения
: ??:??