30.08.2006 г., 11:16

На добър час!

822 0 2

Облечи се с желание,

То ще успее да те опази

От сивотата край теб.

И с очила от мечтание

Няма да те слепят талазите

От сладникави врагове.

 

Наметни се с доверие,

Не се страхувай да си раним

За прицел в гърба!

Има едно поверие,

Че с него може да се стопи

\n\n

 

\n

Обуй си, обаче, миналото-\n

\n

Всяко трънче във него

\n\n

Да боцка нозете до кръв!\n

\n

За да помниш годините,\n

\n

Когато мраз или жега

\n\n

Залагаха сърцето за стръв.\n

\n

 

\n

Бронирай се с обич,

\n\n

Пък нека нататък пътеката\n

\n

Става все по- трънлива!\n

\n

От толкова много окови",1] ); //--> В бистра роса леда.

 

Обуй си, обаче, миналото-

Всяко трънче във него

Да боцка нозете до кръв!

За да помниш годините,

Когато мраз или жега

Залагаха сърцето за стръв.

 

Бронирай се с обич,

Пък нека нататък пътеката

Става все по- трънлива!

От толкова много окови \n

\n

Трябва да знаеш вече

\n\n

Как се добива сила!

\n

--
",1] ); D(["mb","Vqra \n",0] ); D(["ce"]); //-->

Трябва да знаеш вече

Как се добива сила!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!!!
  • Силен стих.
    Не ми хареса единственно в частта:

    "Не се страхувай да си раним
    За прицел в гърба!"

    Струва ми се че "За прицел в гърба!"е излишно - нарушава смисъла.
    Поне така усещам аз нещата.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...