Aug 30, 2006, 11:16 AM

На добър час!

  Poetry
821 0 2

Облечи се с желание,

То ще успее да те опази

От сивотата край теб.

И с очила от мечтание

Няма да те слепят талазите

От сладникави врагове.

 

Наметни се с доверие,

Не се страхувай да си раним

За прицел в гърба!

Има едно поверие,

Че с него може да се стопи

\n\n

 

\n

Обуй си, обаче, миналото-\n

\n

Всяко трънче във него

\n\n

Да боцка нозете до кръв!\n

\n

За да помниш годините,\n

\n

Когато мраз или жега

\n\n

Залагаха сърцето за стръв.\n

\n

 

\n

Бронирай се с обич,

\n\n

Пък нека нататък пътеката\n

\n

Става все по- трънлива!\n

\n

От толкова много окови",1] ); //--> В бистра роса леда.

 

Обуй си, обаче, миналото-

Всяко трънче във него

Да боцка нозете до кръв!

За да помниш годините,

Когато мраз или жега

Залагаха сърцето за стръв.

 

Бронирай се с обич,

Пък нека нататък пътеката

Става все по- трънлива!

От толкова много окови \n

\n

Трябва да знаеш вече

\n\n

Как се добива сила!

\n

--
",1] ); D(["mb","Vqra \n",0] ); D(["ce"]); //-->

Трябва да знаеш вече

Как се добива сила!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!!!
  • Силен стих.
    Не ми хареса единственно в частта:

    "Не се страхувай да си раним
    За прицел в гърба!"

    Струва ми се че "За прицел в гърба!"е излишно - нарушава смисъла.
    Поне така усещам аз нещата.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...