"Приказна балада."
Отдавна Дон Кихот ме изостави,
а Санчо Панса ме забрави,
за Росинант съм просто някаква муха…
Остана само тенджера, черпак и…
някакъв мечтан му там юнак-глупак…
А Пепеляшка даже ми се подиграва.
За Спящата красавица съм някаква забава…
И Баба Яга, даже гледа отвисоко:
„ Момиче, я вземи, че скрий се надълбоко!”
Е, в приказките всичките герои,
събрани в купом, ги наричам мои.
На снимката фамилно - приказна,
изрязана съм, вместо призрака…
На баба Меца по прилягам,
но от медената питка бягам…
Ще вземе някоя осичка,
за мой късмет
да ме нажили сам самичка,
за някаква си хапка мед…
Уви, не ставам и за Ледена кралица -
сърцето размразява ми се и протича…
Сополи, сълзи – даже Карлсон завижда,
„ Какво си ти бе?” – пита и примигва.
Рогът ми счупи се,
отново съм в началото,
на приказната въртележка…
И даже Кречеталото,
щом чуе моят зов, веднага дръжката навежда,
и прави се,че нещо си преглежда…
Аз просто съм козичка – упорита.
Преживям листове от приказната книга.
Разбрах, не влизам в правилата
не ми достигат патилата,
на приказни герои да съм равна,
а за злодеите съм малко своенравна.
Е, ще си блея, то се е видяло!
Ще зъзна,мръзна сам самичка –
и даже прекипяло,на бабата да и е
в тенджерата млякото,
козата пак виновна ще е ,
а срещу нея ще писука гладно ятото .
В отговор на няколко Надеждени слова,
взе козата, че изпя във балада
си скръбта ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.К. Всички права запазени
