"Приказна балада."
Отдавна Дон Кихот ме изостави,
а Санчо Панса ме забрави,
за Росинант съм просто някаква муха…
Остана само тенджера, черпак и…
някакъв мечтан му там юнак-глупак…
А Пепеляшка даже ми се подиграва.
За Спящата красавица съм някаква забава…
И Баба Яга, даже гледа отвисоко:
„ Момиче, я вземи, че скрий се надълбоко!”
Е, в приказките всичките герои,
събрани в купом, ги наричам мои.
На снимката фамилно - приказна,
изрязана съм, вместо призрака…
На баба Меца по прилягам,
но от медената питка бягам…
Ще вземе някоя осичка,
за мой късмет
да ме нажили сам самичка,
за някаква си хапка мед…
Уви, не ставам и за Ледена кралица -
сърцето размразява ми се и протича…
Сополи, сълзи – даже Карлсон завижда,
„ Какво си ти бе?” – пита и примигва.
Рогът ми счупи се,
отново съм в началото,
на приказната въртележка…
И даже Кречеталото,
щом чуе моят зов, веднага дръжката навежда,
и прави се,че нещо си преглежда…
Аз просто съм козичка – упорита.
Преживям листове от приказната книга.
Разбрах, не влизам в правилата
не ми достигат патилата,
на приказни герои да съм равна,
а за злодеите съм малко своенравна.
Е, ще си блея, то се е видяло!
Ще зъзна,мръзна сам самичка –
и даже прекипяло,на бабата да и е
в тенджерата млякото,
козата пак виновна ще е ,
а срещу нея ще писука гладно ятото .
В отговор на няколко Надеждени слова,
взе козата, че изпя във балада
си скръбта ...
© И.К. Всички права запазени
Свързани произведения
от мелниците - пепелища
и Дулсинея пътя хвана,
че дон Кихот си няма нищо.
Сърцето рицарско стопи се, ...
Коментари
-
Не съм те забравяла! Нямам и време да съм зле! Радвам се, че държиш фронта тук!
-
Здравей,Марго!
И аз се радвам,че се сещаш за мен, а още повече,че си здрава и добре. -
Отново прочетох и отново ми хареса! Привет, Лиа! Прекрасна козичке!
-
Благодаря,Смуут!
-
Обичам хумор - качествен и свеж, и мъничко ирония за пълнеж!
-
Марги!!! Ама ме описа! Но и аз харесвам козички. Благодаря ти!
-
На мен козичките са ми сред любимите животни. Палави, умни, непокорни, но се привързват... Страхотни са! И ти си страхотна! За теб всички препятствия са преодолими и няма къде и как да се скриеш! Забележителна си!
-
Благодаря за прочита ти, Гавраил! Не мога да се меря с необятността на твоята поезия, но пък в мен винаги бушуват и се веселят чувствата, та понякога от танца на сърцето и душата, съзнанието си рисува разни му проявления.
Благодаря за любими, Доче! -
Великолепно!
-
Благодаря ти, мила Веси_Еси!
Иржи, то ако не съм себе си, тогава какво ще съм...А за темите - сами избуяват. Благодаря ти, че намина и написа хубави думи за написаното от мен! -
Я,колко приказни герои си вплела в стиха си,Лиа!Ми,като си още толкова млада...ще ги преживяш!Дълго бъди все такава...Извират темите от теб,извират!!
-
Приказно!
-
Благодаря за любими на господата!
Така е г-н Станев, "размисъл, вместо смях". Усетили сте и разбирате. Благодаря! -
Размисъл, вместо смях...
-
Разсмяхте ме. Благодаря ви! И за любими също!
Мариана благодаря ти!
Наде!!! Много си рогато, ама да знаеш...
Не ме дразни, че коментарните полета ще заприличат на потоп от творби.
Блу, благодаря ти, че прочете и намина!
Васе, ми то коза, какво да я правиш?
Силве, като чета...ми то цял нов свят, рогатите и от водичка имат нужда.
Красимира срази ме! Благодаря ти, за хубавите думи. Не знаех, че мога така да вдъхновявам. Стопли ме отвътре.
Пепи... Внимавай с каналите. Шегувам се.
Благодаря ти ,че намина.
На господата, прибрали в любими изпращам искрените си уважения!
Дамите си знаят!
Нестихваща муза на всички! -
Не пее ми се, не блее ми се...
цял ден порно гледах днес,
и сега съм в лек унес,
ще почакам само звездопада
да ме гушне, и си лягам... -
Вдъхнови ме и мен Лия..това ти го можеш! Поздрави!
Живот без "приказки" не струва...
Прекрасна приказка си ти!
Не! Дон Кихот не се преструва...
сърцето му към теб лети! -
Дали мога да се вместя и аз при рогатите Да си поблеем заедно, росна детелина да похрупаме и рогчетата да олюпиме.
-
Блей си, то слънцето за всички грей! Поздрав!
-
Много ми хареса! Поздрав!
-
Че ще блееш и за глухия е ясно,
защото си рогато тревопасно,
а приказките ти кроят по мярка,
Кралица си им ти и господарка.
И хич недей да ми търчиш по тъча,
а просто ме убий, да се не мъча...
А после, искрено ти обещавам,
че в приказката аз глупакa ставам...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
