На довиждане
На довиждане
Тази вечер –
приказна и чудна,
с луната
искам дълго да говоря;
бавно да ме поведе
по своята пътека
и да ми разкрие
всички тайни на морето.
С тях да мога
теб да разбера –
теб,
когото толкова обичам,
за когото
пиша моите стихове.
Тази вечер
звуците на песента
отекват в мен прощално,
като писък
на отлитащ жерав.
Иска ми се
по-дълго да ги задържа,
някъде дълбоко,
и да парят,
като жарава,
приготвена за нестинарски танц,
като огън,
който да изтръгва сълзи.
За моите сълзи
няма ли да те боли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Петракиева Всички права запазени
