На довиждане
На довиждане
Тази вечер –
приказна и чудна,
с луната
искам дълго да говоря;
бавно да ме поведе
по своята пътека
и да ми разкрие
всички тайни на морето.
С тях да мога
теб да разбера –
теб,
когото толкова обичам,
за когото
пиша моите стихове.
Тази вечер
звуците на песента
отекват в мен прощално,
като писък
на отлитащ жерав.
Иска ми се
по-дълго да ги задържа,
някъде дълбоко,
и да парят,
като жарава,
приготвена за нестинарски танц,
като огън,
който да изтръгва сълзи.
За моите сълзи
няма ли да те боли?
© Даниела Петракиева All rights reserved.
