На двайсет и пет
Как ухае на сняг. Как ухае на истинска зима.
Но ръцете ми парят от огън в студения лед.
Колко много години през тях ей така си заминаха,
а пък още се будя всяка сутрин на двайсет и пет.
И си правя кафе с две-три бучки красиво мълчание.
Много нежно с целувка понякога гушвам и теб.
А животът стои до до вратата и тръпне в желание
да го грабна лудешки. Нали съм на двайсет и пет.
Но денят е по-къс и не стига. За всичко не стига.
И забравям, забравям - как, къде, и преди или след.
Ще си вържа усмивка много ярка и много красива
и ще махна с ръка. Та нали съм на двайсет и пет.
Само зимата някак ми напомня, че бъркам се също.
Боже, как ми тежи този скреж по косите безчет.
Вън ухае на сняг. Аз ухая на дом и на вкъщи,
нищо, че съм все още...все още на двайсет и пет.
© Деа Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Момчета ( Васко, Вальо), искрено ме разсмяхте! Благодаря ви, за което! -
Ох, аз все се будя на двадесет, но докато стигна до кафето ставам на... 🤓🤓🤓
-
Прав си, Димитър. Благодаря ти!
Т.Т., благодаря от 💖 -
Прекрасно!
-
На двайсет на пет, но със силата на опита и с утвърждаването на желанието за живот, а тук животът е смислен, защото е пълноценен.
-
Действам, Жоро. Благодаря!
Ники, благодаря ти! -
Красиво е Деа!
Поздрави! -
Ми, действай...
Поздравявам те. -
Деца сме си, Гени, само се правим на големи.
-
Прекрасно и свежо, Деа, годините нямат значение, ако детето в теб не пораства.
-
Пепиии не искат депозити. И аз питах
-
Дай линк на банката, и аз да се внеса някоя и друга годинка
-
Скити, Миленче, Юри, благодаря ви!
Господи, Юри сега нямаш чушкопек ли? Да те ожали човек... -
Красиво и младо!
-
Красиво е, Деа! 😊❤️
Аз кат бях на четвърт век
вкъщи имах чушкопек! -
И винаги така ще си останеш! Сърцето никога не лъже 💖
Прекрасно е, Деа! Повлече ме и сега и аз съм на 25 
-
Лека нощ, Дени! И да се събудиш на 18
-
Точно това ми трябваше, преди да легна. Благодаря, Деа!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
