На дълбокото
На дълбокото
Катинарът затваря човека
в студената клетка,
Череп без разум,
дихание в стъкло,
черупка от пепел.
Поглеждам две стъкленици
на водна основа,
които се ронят.
Искат ми пояс.
Има течение, което не могат да борят.
В нозете вселена,
в сърцето копнеж,
умът е заря,
той е загаснала свещ.
Хвани му яката,
крещи му в лицето,
удари му шамар.
Хвърли го в стената
свещта, обещавам,
ще пламне в пожар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Ценов Всички права запазени
