На дълбокото

4.08.2018 г., 9:39 ч. 2021-07-22T02:04:50+03:00

Поезия » Философска, Гражданска

636 2 0

Катинарът затваря човека

в студената клетка,
Череп без разум,

дихание в стъкло,

черупка от пепел.
Поглеждам две стъкленици

на водна основа,

които се ронят.

Искат ми пояс.

Има течение, което не могат да борят.

В нозете вселена,
в сърцето копнеж,
умът е заря,

той е загаснала свещ.

Хвани му яката,
крещи му в лицето,

удари му шамар.

Хвърли го в стената

свещта, обещавам,

ще пламне в пожар.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.