Катинарът затваря човека
в студената клетка,
Череп без разум,
дихание в стъкло,
черупка от пепел.
Поглеждам две стъкленици
на водна основа,
които се ронят.
Искат ми пояс.
Има течение, което не могат да борят.
В нозете вселена,
в сърцето копнеж,
умът е заря,
той е загаснала свещ.
Хвани му яката,
крещи му в лицето,
удари му шамар.
Хвърли го в стената
свещта, обещавам,
ще пламне в пожар.
© Иван Ценов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
