Катинарът затваря човека
в студената клетка,
Череп без разум,
дихание в стъкло,
черупка от пепел.
Поглеждам две стъкленици
на водна основа,
които се ронят.
Искат ми пояс.
Има течение, което не могат да борят.
В нозете вселена,
в сърцето копнеж,
умът е заря,
той е загаснала свещ.
Хвани му яката,
крещи му в лицето,
удари му шамар.
Хвърли го в стената
свещта, обещавам,
ще пламне в пожар.
© Иван Ценов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
