На дълбокото

На дълбокото

Катинарът затваря човека

в студената клетка, 
Череп без разум,

дихание в стъкло,

черупка от пепел.
Поглеждам две стъкленици

на водна основа,

които се ронят.

Искат ми пояс.

Има течение, което не могат да борят.

В нозете вселена, 
в сърцето копнеж,
умът е заря,

той е загаснала свещ.

Хвани му яката, 
крещи му в лицето,

удари му шамар.

Хвърли го в стената

свещта, обещавам,

ще пламне в пожар.