5.02.2010 г., 9:19 ч.

На дъщеря ми 

  Поезия
1123 0 5

На скута ми птица облегна крило,

тъй крехка е, тъй доверчива.

Пред първия полет: нехае за зло

и вяра така ù отива!

 

Внимавам, когато до мен я притискам,

а утре - какво ще я срещне???

Небето е сиво, небето е ниско

за полет безгрижен високо над грешното.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??