5.02.2010 г., 9:19 ч.
На дъщеря ми
На скута ми птица облегна крило,
тъй крехка е, тъй доверчива.
Пред първия полет: нехае за зло
и вяра така ù отива!
Внимавам, когато до мен я притискам,
а утре - какво ще я срещне???
Небето е сиво, небето е ниско
за полет безгрижен високо над грешното.
тъй крехка е, тъй доверчива.
Пред първия полет: нехае за зло
и вяра така ù отива!
Внимавам, когато до мен я притискам,
а утре - какво ще я срещне???
Небето е сиво, небето е ниско
за полет безгрижен високо над грешното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Цонка Петрова Всички права запазени
Предложения
-
-
Светът е странно разлюлян – циклоп на глинени нозе. Седи си Бог в прашинка взрян, дали ѝ даде, или в...
-
За зетя ли?...Бе малко смотан пада - култура липсва му, фасон, финес... Но Мимето без него пък ще ст...
-
на Йоана Моя тъжна любов, добър ден, вече нищо добро не ти нося. Аз съм скучен до болка рефрен и къл...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
