На скута ми птица облегна крило,
тъй крехка е, тъй доверчива.
Пред първия полет: нехае за зло
и вяра така ù отива!
Внимавам, когато до мен я притискам,
а утре - какво ще я срещне???
Небето е сиво, небето е ниско
за полет безгрижен високо над грешното.
© Цонка Петрова Всички права запазени