Тихо приспива Луната
своите деца по Земята
с трагедия, вероятно забутана,
там нейде в горите изгубена.
Там, където някога радост ехтеше
сега безмълвно плачат треви.
Дълбоко в корените огън гореше
от изгубени невинни мечти.
Докато в пепел изгаря гората
от несбъднати обещания,
студена целувка, шепнеща „Сбогом”
заключва спомени в наште съзнания. ...