Aug 16, 2009, 3:00 PM

На Е.Л.М.

  Poetry » Other
566 0 0

Тихо приспива Луната

своите деца по Земята

с трагедия, вероятно забутана,

там нейде в горите изгубена.

 

Там, където някога радост ехтеше

сега безмълвно плачат треви.

Дълбоко в корените огън гореше

от изгубени невинни мечти.

 

Докато в пепел изгаря гората

от несбъднати обещания,

студена целувка, шепнеща „Сбогом”

заключва спомени в наште съзнания.

 

Потъват душите ни в кървава скръб

и последно проклятие налегна над нас:

„Ще се срещнем там някъде, някога,

с радост в сърцата по прашния път.”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...