На един млад човек
В живота искаш да се втурнеш
и зъберите му да изкатериш ,
под бездните му да се гмурнеш
и в полет Светлината да намериш !
Как искаш да се самонаблюдаваш !
И в мрак да виждаш ! И сам лъч да бъдеш !
На щастието пътя да проправяш !
И злото от душѝте да отпъдиш !
Как искаш , без да осъзнаваш ,
навред да обозреш далечината !
Към ѝстината как се доближаваш !
Как блъска нейна двойница в гръдта ти !...
Озърташ се , назад поглеждаш мѝгом ,
съмняваш се и , мислиш , и решаваш :
„О , Светлина , аз вече Те достигам !“ -
Тъй възклицаваш и се възвисяваш !...
„О , Светлина , аз по Земята крача !
И дух , душà и тяло съчетавам !
Сърцето си в Теб руквам да вторача
и чрез живота си Те поздравявам !...“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
