670301 (Павлина Гатева)
1387 361
23.07.2009 г., 17:56 ч.  

На един on-line приятел 

  Поезия » Друга
547 0 12

Не ти се сърдя! Просто търсиш щастие,
дори на най-невероятните места -
дори и там, където някой плаче,
защото е умряла любовта.

Или нарочно точно там - не зная.
Това е място за разпънати души.
Това е като тясна стая,
в която някой сякаш иска да го утешиш.

И ти си там, наблизо. Наблюдаваш.
И си представяш. Може би дори,
че тя (че аз) за твоето прощаване
ридаем безутешно и скърбим,

че сме пропуснали да ни обичаш.
И слагаме сърцето си на длан.
Тогава идва твоят час на вричане.
Защото точно в този миг и ти си там.

И много лесно, много уязвимо
надеждата след тебе тръгва в плен,
че не е нищо тъй невъзвратимо,
та да не можеш да обикнеш мен.

 

 

Публикувано във в-к Уикенд 3-9.8.2019

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??