На един on-line приятел
Не ти се сърдя! Просто търсиш щастие,
дори на най-невероятните места -
дори и там, където някой плаче,
защото е умряла любовта.
Или нарочно точно там - не зная.
Това е място за разпънати души.
Това е като тясна стая,
в която някой сякаш иска да го утешиш.
И ти си там, наблизо. Наблюдаваш.
И си представяш. Може би дори,
че тя (че аз) за твоето прощаване
ридаем безутешно и скърбим,
че сме пропуснали да ни обичаш.
И слагаме сърцето си на длан.
Тогава идва твоят час на вричане.
Защото точно в този миг и ти си там.
И много лесно, много уязвимо
надеждата след тебе тръгва в плен,
че не е нищо тъй невъзвратимо,
та да не можеш да обикнеш мен.
Публикувано във в-к Уикенд 3-9.8.2019
© Павлина Гатева All rights reserved.
