На един поет
НА ЕДИН ПОЕТ
От детските си дни сънувам звънтящи саби, стремена
и все към Слънцето пътувам, към Слънчевата долина.
Сънувам "юношата бледен" и "братчетата на Гаврош",
въздишките на вихър леден в студена, мрачна зимна нощ.
Сънувам блеснали витрини с "безброй жадувани неща",
надежди, радостни години за гаснещите във нощта.
Сънувам принца "благороден", забравил род и потекло,
очаквам празника народен, отхвърлил земното тегло.
С разкъсани от гняв окови, сънувам "новий Прометей",
смеха на времената нови над рухналия стар бордей.
Сънувам хора милиони как дишат с огнени гърди,
как вдигат слънчеви жалони към рой рубинени звезди!
И пак лети, лети мечтата към Слънчевата долина
и грее пурпурна Зората на по-щастлива бъднина!
© Радко Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Слънчев копнеж!Поздрав!
-
Аплодисменти за този красив сън, Поете!
Нека се сбъдне, приятелю - всички го желаем!
-
Аплодисменти!
-
Светъл стих! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря специално и на теб, Архио, за коментара, с който съм напълно съгласен, защото виждаш и оценяваш по достойнство многоликото творчество на Смирненски. За мен е важен вечният стремеж на човека към светлината, правдата и красотата. А Смирненски в това отношение е неповторим, както са неповторими Ботев, Гео Милев и Вапцаров, независимо от политическите им пристрастия. Но това е твърде сложна и нееднозначно възприемана тема, по която, надявам се, и друг път ще обменим мисли.