На един поет
НА ЕДИН ПОЕТ
От детските си дни сънувам звънтящи саби, стремена
и все към Слънцето пътувам, към Слънчевата долина.
Сънувам "юношата бледен" и "братчетата на Гаврош",
въздишките на вихър леден в студена, мрачна зимна нощ.
Сънувам блеснали витрини с "безброй жадувани неща",
надежди, радостни години за гаснещите във нощта.
Сънувам принца "благороден", забравил род и потекло,
очаквам празника народен, отхвърлил земното тегло.
С разкъсани от гняв окови, сънувам "новий Прометей",
смеха на времената нови над рухналия стар бордей.
Сънувам хора милиони как дишат с огнени гърди,
как вдигат слънчеви жалони към рой рубинени звезди!
И пак лети, лети мечтата към Слънчевата долина
и грее пурпурна Зората на по-щастлива бъднина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени
