25.03.2009 г., 23:46

На един прелъстител

539 0 0



Благодаря ти за блестящия спектакъл,
изнесен само и единствено за мен.
Бе въплъщение на моите желания,
а кой би устоял на своя блян стаен!

Ти беше рицар от средновековен епос,
отвличащ самодива огнен змей,
бе всичко магнетично и красиво,
нахлуло в моя сив, самотен ден.

Обичаш своя образ във очите ми,
но моите клепки спускат се с тъга.
Опиянен от себе си съвсем нехаеш,
че огледалото си има и душа.

Актьор пред отрезвена публика е сцена жалка
и ти захвърляш тази роля уморен.
Зоват те вече нови въплъщения
и други ириси, в които да се гледаш отразен.

И пак играеш с устрем жарък, с нови сили,
но вътрешно се чувстваш изхабен.
Студена радост носят ти очите любещи
и не вълнуват вече твоя дух сломен.

Дали ми липсваш, трудно е да кажа
и сякаш виждам чужд човек пред мен,
но пак копнея по героя от спектакъла,
и по химерата на неговия плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...