На един приятел...
Този мрачен, черен път
виждал съм го и преди...
В сърцето ми нахлува студ,
от очите отронват се сълзи...
Наведени лица... тъмни очила...
Стотици хора... болка и... цветя...
Не сме дошли да те изпратим,
а редом с тебе да вървим...
До края, до онази черна дупка
в която някой ден и ние ще лежим...
Не сме дошли да плачем,
но сълзата можеш ли я спреш...
Не сме дошли да кажем „сбогом” -
за нас ти няма да умреш...
Не и докато последният от нас не падне.
В плен на черната тъма...
С братята стоим до гроба хладен...
Сякаш времето е спряло...
Тъжен кръст напомня
за момчето младо отлетяло...
Ще те помним...
И ще правим с теб наздраве
някой ден...
Там, горе в рая...
Почивай в мир, братко наш! Почивай в мир, Веско!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Крумов Всички права запазени
