На един редактор

Един юнак ме посъветва

да се пръждосам по света,

че  в нашата страна проклета

не ме огрява Светлина…

С ирония му отговорих,

че чакам някакъв катър

очичките ми да отвори,

че съм до тука, по хатър…

Аз  в стиховете пророкувах,

че ще пропаднем, без морал…

И в черни краски пророкувам

 аз за народа ни заспал.

Че с кризата ни демографска

ще станем тука малцинство…

И разсъждавайки еснафски,

не се гордеем с потекло.

Че като древните тракийци

ний ще  изчезнем от света,

че все търпиме кръвопийци

и с тях живеем на ръба…

Че нашата страна красива

ще е за други племена!

С въже ни шиите  обвиват...

И съхнат наш'те семена!

За туй, че пиша мрачни песни,

че чувството ми е тъга…

О, искам те да са чудесни,

но нямам стимул за това!