На един въображаем светец, рожба на демокрацията
В този свят тревожен,
на войнѝ подложен,
трябва да живееш
и да оцелееш.
Но си глух и сляп,
ням си и си хром -
нямаш нито хляб,
ни вода, ни дом.
Имаш самота.
Нямаш сетива.
Но ще спреш смъртта
с чувства и слова -
в нас от теб внушени,
в нас от теб вградени -
сляп, но в нас вторàчен
по вълшебен начин ...
.................................................................
ЍМАШ! сетива! -
Те духовност раждат!
Раждат синева
и ЛЮБОВ подклаждат!
Дай ни от духà си
и от ористà си,
за да се сближѝм
и да устоѝм
в този свят коварен,
от войнѝ изгарян,
в който с неохота
гледат на живота!...
О, светецо мним,
тъжен и любѝм! -
Чуй! Благословѝ ни
и обнадеждѝ ни!...
..........................................................
ЧУВАЙ
БЛАГОСЛАВЯЙ
И
ОБНАДЕЖДÀВАЙ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
