18 may 2015, 9:28

На един въображаем светец, рожба на демокрацията

562 0 2

В този свят тревожен,
на войнѝ подложен,
трябва да живееш
и да оцелееш.

 

Но си глух и сляп,
ням си и си хром -
нямаш нито хляб,
ни вода, ни дом.

 

Имаш самота.
Нямаш сетива.
Но ще спреш смъртта
с чувства и слова -

 

в нас от теб внушени,
в нас от теб вградени -
сляп, но в нас вторàчен
по вълшебен начин ...

 

.................................................................

 

ЍМАШ! сетива! -
Те духовност раждат!
Раждат синева
и ЛЮБОВ подклаждат!

 

Дай ни от духà си
и от ористà си,
за да се сближѝм
и да устоѝм

 

в този свят коварен,
от войнѝ изгарян,
в който с неохота
гледат на живота!...

 

О, светецо мним,
тъжен и любѝм! -
Чуй! Благословѝ ни
и обнадеждѝ ни!...

 

..........................................................

 

ЧУВАЙ
БЛАГОСЛАВЯЙ
И
ОБНАДЕЖДÀВАЙ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Минев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • опит за „танка“ по Andromaha (Белла )-

    „Настана време...
    време за сеч!
    (Търговците в храма ми
    да пожънат меч!)“ :

    настана време -
    време за сеч - в Храма Ми(*)
    търговците... да

    пожънат
    меч
    .......................................................
    (*) - Изписването би следвало
    да бъде по този начин,ако се има предвид
    словото на БОГ.
    .......................................................
    Благодаря, stoyna (Стойна Димова)!
    Благодаря, Andromaha (Белла)!

    съпричастността
    към ориста на страдащ
    нека е в кръвта

    на всекиго от нас и
    нека подобри света
  • Винаги е чудесно, когато уповаваме на вярата!Стихотворението ти е като песен от началото до край.Имаш си дарбата. Моли се и пиши!
    Всичко, което се прави с любов е от полза за човека.
    Поздрав и ведър пролетен ден!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...