May 18, 2015, 9:28 AM

На един въображаем светец, рожба на демокрацията

557 0 2

В този свят тревожен,
на войнѝ подложен,
трябва да живееш
и да оцелееш.

 

Но си глух и сляп,
ням си и си хром -
нямаш нито хляб,
ни вода, ни дом.

 

Имаш самота.
Нямаш сетива.
Но ще спреш смъртта
с чувства и слова -

 

в нас от теб внушени,
в нас от теб вградени -
сляп, но в нас вторàчен
по вълшебен начин ...

 

.................................................................

 

ЍМАШ! сетива! -
Те духовност раждат!
Раждат синева
и ЛЮБОВ подклаждат!

 

Дай ни от духà си
и от ористà си,
за да се сближѝм
и да устоѝм

 

в този свят коварен,
от войнѝ изгарян,
в който с неохота
гледат на живота!...

 

О, светецо мним,
тъжен и любѝм! -
Чуй! Благословѝ ни
и обнадеждѝ ни!...

 

..........................................................

 

ЧУВАЙ
БЛАГОСЛАВЯЙ
И
ОБНАДЕЖДÀВАЙ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Минев All rights reserved.

Comments

Comments

  • опит за „танка“ по Andromaha (Белла )-

    „Настана време...
    време за сеч!
    (Търговците в храма ми
    да пожънат меч!)“ :

    настана време -
    време за сеч - в Храма Ми(*)
    търговците... да

    пожънат
    меч
    .......................................................
    (*) - Изписването би следвало
    да бъде по този начин,ако се има предвид
    словото на БОГ.
    .......................................................
    Благодаря, stoyna (Стойна Димова)!
    Благодаря, Andromaha (Белла)!

    съпричастността
    към ориста на страдащ
    нека е в кръвта

    на всекиго от нас и
    нека подобри света
  • Винаги е чудесно, когато уповаваме на вярата!Стихотворението ти е като песен от началото до край.Имаш си дарбата. Моли се и пиши!
    Всичко, което се прави с любов е от полза за човека.
    Поздрав и ведър пролетен ден!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...