На един въображаем светец, рожба на демокрацията
В този свят тревожен,
на войнѝ подложен,
трябва да живееш
и да оцелееш.
Но си глух и сляп,
ням си и си хром -
нямаш нито хляб,
ни вода, ни дом.
Имаш самота.
Нямаш сетива.
Но ще спреш смъртта
с чувства и слова -
в нас от теб внушени,
в нас от теб вградени -
сляп, но в нас вторàчен
по вълшебен начин ...
.................................................................
ЍМАШ! сетива! -
Те духовност раждат!
Раждат синева
и ЛЮБОВ подклаждат!
Дай ни от духà си
и от ористà си,
за да се сближѝм
и да устоѝм
в този свят коварен,
от войнѝ изгарян,
в който с неохота
гледат на живота!...
О, светецо мним,
тъжен и любѝм! -
Чуй! Благословѝ ни
и обнадеждѝ ни!...
..........................................................
ЧУВАЙ
БЛАГОСЛАВЯЙ
И
ОБНАДЕЖДÀВАЙ
© Стоян Минев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Винаги е чудесно, когато уповаваме на вярата!Стихотворението ти е като песен от началото до край.Имаш си дарбата. Моли се и пиши!
Всичко, което се прави с любов е от полза за човека.
Поздрав и ведър пролетен ден!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
„Настана време...
време за сеч!
(Търговците в храма ми
да пожънат меч!)“ :
настана време -
време за сеч - в Храма Ми(*)
търговците... да
пожънат
меч
.......................................................
(*) - Изписването би следвало
да бъде по този начин,ако се има предвид
словото на БОГ.
.......................................................
Благодаря, stoyna (Стойна Димова)!
Благодаря, Andromaha (Белла)!
съпричастността
към ориста на страдащ
нека е в кръвта
на всекиго от нас и
нека подобри света