9.02.2017 г., 13:10

На единствения ми верен приятел

1.5K 1 2

Ще съм ти благодарна цял живот
за грижата, с която ме обгръщаш.
За мойте мълнии – в гръмоотвод
сам себе си заради мен превръщаш.

Заради бесните ми страхове,
заради миналото – сляп свидетел –
от себе си ти клада сам ковеш,
да изгорят, за да им туря пепел.

Ще съм ти благодарна цял живот
за твоята опора безусловна.
И ти ще бъдеш моя небосвод,
под който ще съм твоя и свободна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Siyana Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

28 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...