Feb 9, 2017, 1:10 PM

На единствения ми верен приятел

  Poetry
1.5K 1 2

Ще съм ти благодарна цял живот
за грижата, с която ме обгръщаш.
За мойте мълнии – в гръмоотвод
сам себе си заради мен превръщаш.

Заради бесните ми страхове,
заради миналото – сляп свидетел –
от себе си ти клада сам ковеш,
да изгорят, за да им туря пепел.

Ще съм ти благодарна цял живот
за твоята опора безусловна.
И ти ще бъдеш моя небосвод,
под който ще съм твоя и свободна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Siyana All rights reserved.

The work is a contestant:

28 place

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...