На една хапка
На една хапка
Под стария грамаден дъб
главичка Гъбката показа,
огледа тя света навън
и важно-важно се изказа:
- Защо под дъб се появих?
Мечтаех да съм на поляна -
над мен са влажните треви
и слънцето не ме огрява,
жадувах аз за светлина,
а тук е мокро и усойно,
не ми достига топлина,
до утре ще съм тежко болна.
Размахваше сърдито пръст,
тревата – пречи ù да вижда
и час по час измерва ръст,
скандали вдига и обижда.
Пораснала на сутринта,
от завист станала червена,
далеч погледна вече тя
и скара се с дъба до нея,
че сянка правил, крил небе,
пейзажът бил ужасно скучен,
не спря кавгата миг поне,
дори дъбът не бе изслушан.
От шум привлечено прасе,
съзря червената ù шапка,
и само писък „Олеле!”
се чу от буйстващата хапка.
Животът беше ù до тук,
прасето сложи край на спора,
но, вдигаш ли излишен шум,
от някой щом си недоволен,
повярвал - важен си роден
и гледаш другите отгоре,
ще срещнеш по-голям от теб,
за който ще си твърде скромен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Виделова Всички права запазени
