30.04.2009 г., 7:28

На едни мои приятели

695 0 14

(закачка)


Гласът ми все повече става на троскот.
Очите - листа и къртичини.
От мен нещо друго заправи Господ.
Нещо различно.

Какво ще направи ли? Зная го, зная го!
Купчина до някоя просека.
Една тревичка ще ми е знамето.
Едно бръмбарче - знаменосеца.

Ехе-хе-хе! Я сложете усмивчето!
Тази въздишка каква е?

От вас само това - да започвате песни и стихчета.
Аз оттам - ще ги карам докрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...