На едно ченге
Облечен в тъмносиня униформа
ти тръгваш, дългът те зове,
на вратата ме целуваш и ми казваш:
,,Ще се върна. Спокойно се наспи.''
Но как да спя спокойно, като зная
каква престъпност е навън сега!
Ти носиш пистолет, това го зная,
но престъпниците носят автомат.
И хвърляш се във бой,
дори да знаеш,
че той по-силен е от теб.
,,Това е дълг'' - ми казваш и потегляш
със тъжен поглед, но с усмихнати очи!
Това е то,
животът на ченгето,
оставил дом, жена, деца
и тръгнали по тъмното да скитат,
да ни пазят от сганта.
Единствената работа, в която
няма кой да ,,ВИ'' благодари
и всеки нередовен ви поглежда
с поглед, пълен със псувни!
И съдят ви за всяка Тяхна грешка,
затуй, че лоши сте били!
Нали ти казах, вместо със шамари,
с перце да ги погалваш ти!
Ще спя спокойно,
обещавам,
защоти ТИ над мен ще бдиш!
Но всъщност, колко ще ни струва
таз твоя саможертва за дълга?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
