На едно ченге
Облечен в тъмносиня униформа
ти тръгваш, дългът те зове,
на вратата ме целуваш и ми казваш:
,,Ще се върна. Спокойно се наспи.''
Но как да спя спокойно, като зная
каква престъпност е навън сега!
Ти носиш пистолет, това го зная,
но престъпниците носят автомат.
И хвърляш се във бой,
дори да знаеш,
че той по-силен е от теб.
,,Това е дълг'' - ми казваш и потегляш
със тъжен поглед, но с усмихнати очи!
Това е то,
животът на ченгето,
оставил дом, жена, деца
и тръгнали по тъмното да скитат,
да ни пазят от сганта.
Единствената работа, в която
няма кой да ,,ВИ'' благодари
и всеки нередовен ви поглежда
с поглед, пълен със псувни!
И съдят ви за всяка Тяхна грешка,
затуй, че лоши сте били!
Нали ти казах, вместо със шамари,
с перце да ги погалваш ти!
Ще спя спокойно,
обещавам,
защоти ТИ над мен ще бдиш!
Но всъщност, колко ще ни струва
таз твоя саможертва за дълга?
© Анета All rights reserved.
