На екс, преструвах се, че пия,
живот без теб, подправена мечта,
и мислех си, че можех да се скрия
в дъждовна капка, близо до брега.
На екс, преструвах се, че дишам,
а вмъкваше се в мен на пресекулки,
в очите ми безизразни надничат,
сълзите, скрити в мънички светулки.
На екс, преструвах се, че тичам,
препъвах се и падах след това,
безгрешно, някак, исках да обичам,
а бях без тебе падаща звезда.
На екс, преструвах се, че мога,
да чета от думите ти премълчани,
вървях по стъпките ти босонога -
не остана място за повече рани.
На екс, преструвах се, че се усмихвам,
а отвътре нишката се късаше,
след тебе пак бушувах и притихвах
и в душата тих дъждец преръсваше.
© Елица Стоянова Всички права запазени