На фокус
И когато наметна, отново, на пътя си дългия шал,
ще си спомням, на куц крак, как съм се смял.
Как съм сдържал, прилежно, дъха си на фокус.
Как подскачаше радостта и преливаше от живота ми.
Щом натрупам, достатъчно, рошави приключения
ще оставя на думите да създават свои значения:
да ги сплитат, къпейки и разресвайки преживяното,
ала гребенът ще остане в ръцете на премълчаното.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени