17.04.2013 г., 11:47

На фокус

742 0 11

На фокус

 

И когато наметна, отново, на пътя си дългия шал,
ще си спомням, на куц крак, как съм се смял.
Как съм сдържал, прилежно, дъха си на фокус.
Как подскачаше радостта и преливаше от живота ми.

 

Щом натрупам, достатъчно, рошави приключения
ще оставя на думите да създават свои значения:
да ги сплитат, къпейки и разресвайки преживяното,
ала гребенът ще остане в ръцете на премълчаното.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...