27.07.2012 г., 18:39

На гости в село Червен

622 0 4

На гости в село Червен

 

На гости във село пристигнах -

беше топъл, слънчев юнски ден.

Много хубави неща видях

в селото с история - Червен:

 

рекичката малка с ромон тих,

край нея плачещите върби,

въздух, упойващ, кристално чист,

гордо изправените скали,

 

развалините на крепостта

с двореца, църкви, кула бойна

(събуждат те във мен гордостта,

че съм им потомка достойна),

 

дворчетата с плодни дръвчета

и киприте цветни градинки,

пъргавите малки козлета...

Мили ми са вси животинки.

 

С каручката "Маркомерцедес"

обикаляхме къра двете.

Навред всичко се зеленее:

лозя, зеленчук, полско цвте.

 

Това село така ме плени,

че ще искам пак да се върна.

Хората с лица обветрени

отново с поглед до обгърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знам ли?! Стихотворението е писано преди 20 години. Тогава все още ги имаше.Благодаря ти Елена!
  • Има ли още такива селца. Хареса ми !
  • На Яна и на Петър сърдечно благодаря! Аз съм градско чело, но гостуването на село много ми хареса с неговата красота и романтика.

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...