17.09.2007 г., 9:07 ч.

На границата между два свята 

  Поезия
663 0 13

Събуди ме вик на чайка.

Отворих очи.

Поглеждам навън,

през прозореца –

морето е блеснало в цялото си величие.

Спокойно и нежно.

Златна пътека - от първите слънчеви лъчи -

проблясва върху му

и сякаш ме кани: Тръгни!

Трепетен миг!

Ако приема, къде ще ме отведе?

Може би в  необятното…

Там някъде,

на границата между два свята -

защото земята свършва с бряг,

а с него свършва греха…

А отвъд е небесното -

Рай за душата,

и смирение.

Божествено!

Какво пък?!

Толкова път извървях до брега,

разкъсвана между радост и болка,

вода и огън,

между мрака и светлината.

Ще тръгна по тази пътека.

Може би там ще намеря отново себе си

и онова, което не съм имала на земята -

Тебе…

 

 

16 септември 2007

NG/nnn

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??