На границата между два свята
Събуди ме вик на чайка.
Отворих очи.
Поглеждам навън,
през прозореца –
морето е блеснало в цялото си величие.
Спокойно и нежно.
Златна пътека - от първите слънчеви лъчи -
проблясва върху му
и сякаш ме кани: Тръгни!
Трепетен миг!
Ако приема, къде ще ме отведе?
Може би в необятното…
Там някъде,
на границата между два свята -
защото земята свършва с бряг,
а с него свършва греха…
А отвъд е небесното -
Рай за душата,
и смирение.
Божествено!
Какво пък?!
Толкова път извървях до брега,
разкъсвана между радост и болка,
вода и огън,
между мрака и светлината.
Ще тръгна по тази пътека.
Може би там ще намеря отново себе си
и онова, което не съм имала на земята -
Тебе…
16 септември 2007
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
