2.08.2008 г., 17:03

***(на И.)

894 0 4

 ***(на И.)

Прости ми, че в живота твой нахлух!...

Ураган от разтърсваща лава...

В свят, за болката глух...

Дойде и ръка ми подаде...

Болезнено изгаряше ме самота...

Безкрайни дни и нощи...

Пристан за изстрадалата ми душа!...

Постой при нея още!...

Сега, когато те открих...

Не бързай ти да се превърнеш в спомен!...

Дарявам ти аз нежност, сбрана в стих...

До мен бъди!... Сега се моля...

... Че нахлух в живота ти - прости!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...