Полазиха ни грижи и тревоги.
И песимизъм дните ни вгорчи.
Мечтите ни – сираци босоноги –
във нас се взират с питащи очи.
Полазиха ни болести и вопли.
Издебнаха ни грапави беди.
Угаснаха усмивките ни топли,
и топлите ни мисли отпреди.
Полазиха ни разочарования,
проблеми и дилеми – цял керван.
Забравени са нежните сияния
и пътят ни е в сиво омотан.
Надяваме се Господ да ни пази.
И молим Му се пътят да е лек.
Кога, кажете ми, ще ни полази
един добър, достоен, чист Човек ?
© Нина Чилиянска Всички права запазени