На инат
Привикнах да съм черната овца,
да оцелявам все напук и въпреки,
да сбирам в шепи чуждите сърца,
а да се пръска моето - отхвърлено.
Привикнах да живея на инат
и както ми харесва, без да питам
дали ще одобрите моя свят.
Привикнах все самичка да се скитам.
За гладния да бъда хляб и сол,
за болния - лекарство и утеха,
а да ме брули вятър - див и гол
и да раздира мократа ми дреха.
Привикнах да ми стига къс любов
и две-три поомачкани надежди.
Животът ми отдавна не е нов,
но нека аз сама си го нареждам!
И нека имам своите вини
и своите грехове сама да правя,
в деня ми стих изстрадан да звъни
и той след мене диря да оставя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
Просто си ТИ !
