chervenokosa (Галя Кутулева)
34 46
8.05.2014 г., 22:32 ч.

На изпроводяк 

  Поезия » Друга
891 0 3

С ръце, треперещи от старостта

и от вълнение, че пак си тръгвам,

подава баба китчица цветя

сълзи в очите бърше тихомълком.

Сполай ти, чеде, че намина

и тази зима да ме видиш.

На, носи ги тез цветя,

дано миришат и в чужбина. 

Дано ти пазят топличко в сърцето,

когато си ми болно, уморено.

Дано ти носят спомена, където

в ръцете мои спеше притаено.

Дано са на късмет кокичетата, бабо - 

отвръщам, а сърцето ме боли.

Защото осъзнавам, че едва ли

догодина ще се видим с теб, нали?

Ръце целувам ти, ръце на чернозема.

Орали, плели, бърсали сълзи.

Деца отгледали. Деца съдбата взема, 

ала за внуче, казва баба - най-боли. 

Остани със здраве, мила бабо.

Остани на пътя с чакащи очи. 

Дано децата твои да се върнат

при таз земя, която ги роди. 

Тогава ще запеят калдъръмите.

Кокичета ще цъфнат и през май.

Тогава, бабо, в твоята градина

цветя ще има. И мене ще ме има, знай. 

 

 

© Галя Кутулева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??