На изпроводяк
С ръце, треперещи от старостта
и от вълнение, че пак си тръгвам,
подава баба китчица цветя
сълзи в очите бърше тихомълком.
Сполай ти, чеде, че намина
и тази зима да ме видиш.
На, носи ги тез цветя,
дано миришат и в чужбина.
Дано ти пазят топличко в сърцето,
когато си ми болно, уморено.
Дано ти носят спомена, където
в ръцете мои спеше притаено.
Дано са на късмет кокичетата, бабо -
отвръщам, а сърцето ме боли.
Защото осъзнавам, че едва ли
догодина ще се видим с теб, нали?
Ръце целувам ти, ръце на чернозема.
Орали, плели, бърсали сълзи.
Деца отгледали. Деца съдбата взема,
ала за внуче, казва баба - най-боли.
Остани със здраве, мила бабо.
Остани на пътя с чакащи очи.
Дано децата твои да се върнат
при таз земя, която ги роди.
Тогава ще запеят калдъръмите.
Кокичета ще цъфнат и през май.
Тогава, бабо, в твоята градина
цветя ще има. И мене ще ме има, знай.
© Галя Кутулева All rights reserved.
