chervenokosa (Галя Кутулева)
34 46
May 8, 2014, 10:32 PM

На изпроводяк 

  Poetry » Other
1113 0 3

С ръце, треперещи от старостта

и от вълнение, че пак си тръгвам,

подава баба китчица цветя

сълзи в очите бърше тихомълком.

Сполай ти, чеде, че намина

и тази зима да ме видиш.

На, носи ги тез цветя,

дано миришат и в чужбина. 

Дано ти пазят топличко в сърцето,

когато си ми болно, уморено.

Дано ти носят спомена, където

в ръцете мои спеше притаено.

Дано са на късмет кокичетата, бабо - 

отвръщам, а сърцето ме боли.

Защото осъзнавам, че едва ли

догодина ще се видим с теб, нали?

Ръце целувам ти, ръце на чернозема.

Орали, плели, бърсали сълзи.

Деца отгледали. Деца съдбата взема, 

ала за внуче, казва баба - най-боли. 

Остани със здраве, мила бабо.

Остани на пътя с чакащи очи. 

Дано децата твои да се върнат

при таз земя, която ги роди. 

Тогава ще запеят калдъръмите.

Кокичета ще цъфнат и през май.

Тогава, бабо, в твоята градина

цветя ще има. И мене ще ме има, знай. 

 

 

© Галя Кутулева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??