12.06.2009 г., 16:56 ч.
На Изток всичко е възможно
едни и същи писма
по кратки от послеписи
"страхуваш ли се от болката
няма ли да ти липсва"
едни и същи жени
загрижени за моите липси
няма как да е истина
тази всеобща зависимост
не вярвам в стихотворения
на скитници и пияници
и на Господ му трябва къща
да си събуе сандалите
и сам пия достатъчно
за да се скитам на изток
ще си позная обувките
когато поискам
онова писмо не дочаках
същата сантименталност
трябваше да е отдругаде
да е писано наобратно
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления! Е.
-
"да е писано наобратно"
зависимостите сами си ги съграждаме...
от липсите...
хубаво е да се ходи бос понякога...
Хареса ми! -
Сам няма да мога, да
-
Жената е най-голямата болка,М.! И ти не можеш да се излекуваш сам!
Радвам се, че те видях навреме... поне да те поздравя!
Дени -
За интригува ме! Браво!
-
Не разбирам от късо тире, нито от къса стъпка, но мога да чета наобратно... Благодаря за удоволствието!
-
Много Браво, Ди!!!
-
Ее, тва е много добро!!!!
Поздрави!!! -
Не боли и не липсва,намери ли си сандалите?Наистина...
-
Намери мястото си...
-
Талантливо написано!
-
колко мъжко звучи, много ми хареса
-
Йес, йес, йес! За това говоря! Искам ги тези книги! Грях ти на душата, ако не ми ги дадеш. Съграждани сме, плийз
-
поздрав
-
Правя по едно такова на книга. Затова са само две. Ето ти подарък:
КЪЩАТА
Две тестета и молив,
сто гипсирани фаса...
Много бели стени –
и мухи не ги кацат.
Коленете си жули
по бутилките здрачът.
Много новичка къща,
много никакво време
да й слагам врати,
да си мия ръцете.
След извивките твои,
след шума на сланата.
Много мъничко столче,
на което се качвам –
да си сложа въже,
тебе да чакам.
"Планина за сбогом" 2007
ЗАВРЪЩАНЕ
Първият ми имот
беше гробът на тате –
колкото широк,
толкова и оттатък.
Мина много вода
и катран по ръцете,
зад гърба на смъртта
и тютюневите полета.
Заблуждавах се за Жената
и неродения брат.
Затова и не бързах,
доста бягства събрах.
Последният е въже
на конопени хапки.
Набучена пеперуда –
утре ще се разпадне.
"Онзи край на живота" 2009
-
Много си добър, човече, много! Интересна къса стъпка.
-
Обяснението е в мен - ползвам като луда пунктуационните знаци!)))
Поздрави!
п.п.: Като си помислих... може и без късото тиренце!))) -
От доста време изследвам впечатлението което прави на четящите липсата на късо тире. Когато се пише без препинателни знаци обикновено се изпускат и крещящо необходими такива. Но късото безсмислено тиренце най-много вади очите. Като се замислиш кой не би разбрал смисъла на по-кратки, с тире или без. Това, между другото Поздрав.
-
!!!
Писмото, което не получих...
А толкова чаках...
Три пъти почвах да ти пиша
и нито веднъж не го довърших...
п.п.: "по-кратки"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
при теб винаги е ПЪЛНО!