Jun 12, 2009, 4:56 PM

На Изток всичко е възможно 

  Poetry » Other
1237 0 20

едни и същи писма

по кратки от послеписи

"страхуваш ли се от болката

няма ли да ти липсва"

 

едни и същи жени

загрижени за моите липси

няма как да е истина

тази всеобща зависимост

 

не вярвам в стихотворения

на скитници и пияници

и на Господ му трябва къща

да си събуе сандалите

 

и сам пия достатъчно

за да се скитам на изток

ще си позная обувките

когато поискам

 

онова писмо не дочаках

същата сантименталност

трябваше да е отдругаде

да е писано наобратно

 

© Ди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...
    при теб винаги е ПЪЛНО!
  • Поздравления! Е.
  • "да е писано наобратно"


    зависимостите сами си ги съграждаме...
    от липсите...
    хубаво е да се ходи бос понякога...

    Хареса ми!
  • Сам няма да мога, да
  • Жената е най-голямата болка,М.! И ти не можеш да се излекуваш сам!
    Радвам се, че те видях навреме... поне да те поздравя!
    Дени
  • За интригува ме! Браво!
  • Не разбирам от късо тире, нито от къса стъпка, но мога да чета наобратно... Благодаря за удоволствието!
  • Много Браво, Ди!!!
  • Ее, тва е много добро!!!!

    Поздрави!!!
  • Не боли и не липсва,намери ли си сандалите?Наистина...
  • Намери мястото си...
  • Талантливо написано!
  • колко мъжко звучи, много ми хареса
  • Йес, йес, йес! За това говоря! Искам ги тези книги! Грях ти на душата, ако не ми ги дадеш. Съграждани сме, плийз
  • поздрав
  • Правя по едно такова на книга. Затова са само две. Ето ти подарък:

    КЪЩАТА

    Две тестета и молив,
    сто гипсирани фаса...

    Много бели стени –
    и мухи не ги кацат.

    Коленете си жули
    по бутилките здрачът.

    Много новичка къща,
    много никакво време
    да й слагам врати,
    да си мия ръцете.

    След извивките твои,
    след шума на сланата.

    Много мъничко столче,
    на което се качвам –
    да си сложа въже,
    тебе да чакам.

    "Планина за сбогом" 2007




    ЗАВРЪЩАНЕ


    Първият ми имот
    беше гробът на тате –
    колкото широк,
    толкова и оттатък.

    Мина много вода
    и катран по ръцете,
    зад гърба на смъртта
    и тютюневите полета.

    Заблуждавах се за Жената
    и неродения брат.
    Затова и не бързах,
    доста бягства събрах.

    Последният е въже
    на конопени хапки.
    Набучена пеперуда –
    утре ще се разпадне.


    "Онзи край на живота" 2009

  • Много си добър, човече, много! Интересна къса стъпка.
  • Обяснението е в мен - ползвам като луда пунктуационните знаци!)))
    Поздрави!

    п.п.: Като си помислих... може и без късото тиренце!)))
  • От доста време изследвам впечатлението което прави на четящите липсата на късо тире. Когато се пише без препинателни знаци обикновено се изпускат и крещящо необходими такива. Но късото безсмислено тиренце най-много вади очите. Като се замислиш кой не би разбрал смисъла на по-кратки, с тире или без. Това, между другото Поздрав.
  • !!!
    Писмото, което не получих...
    А толкова чаках...
    Три пъти почвах да ти пиша
    и нито веднъж не го довърших...

    п.п.: "по-кратки"
Random works
: ??:??